ИМПРЕСИИ

НАДЕЖДА ЦАНЕВА

РАННА УТРИН

Капка роса. Красота.

Есен е. Падат листа.

Ранна утрин. Из двора вървя.

Падат дюлите. Капе дъжда.

Тишина. Всички спят.

Мойте стъпки зад мене кънтят.

Сядам в люлката. Жълти листа

се заплитат в мойта коса.

Залюлявам се силно. Ще полетя.

После спирам. Изправям се. Тръгвам.

И към старата къща вървя.

Твърде рано съм станала. Капе дъжда.

РОЗАТА

Роза ухае. Пеперуда над нея лети.

Откъснеш ли я – ще те заболи.

Остави цветето – нека цъфти.

Мига само ти улови, запази.

КОТЕ

Сред поляна със сухи треви,

малко коте след мене върви...

Аз го връщам – то пак ме следи

и върви, и върви, и върви...

Малко коте, с блестящи очи

и със щръкнали сиви уши –

на асфалта сме вече –

тук е прашно

и страшно

и ни дебнат

беди...

Ето, камионът

бучи,

самосвалът намръщен

трещи

и колата към тебе

лети...

Аз се спирам. Ти също.

И в очите ни ужас крещи:

А сега – накъде? А сега – накъде?

То е ясно, към къщи, нали?

И те слагам в торбичка найлонова

и телцето ти малко прегръщам.

Вече си мое. Вече си мое...

Малко рошаво коте,

със насръхнали бели коси.

КОКИЧЕ

Бяло кокиче върху снега –

разцъфтяло в студа, над леда.

Не издигай над преспи глава,

не е време, не бързай сега.

ЛЮЛЯКЪТ

Люлякът пак разцъфтя. Пролет е.

Всяко черно дърво – с цветове.

Слънце грее – кристално небе.

Лято идва – животът зове.